12 март 2025

Продължавам с отговори на въпроси и опасения, свързвани с членството на България в еврозоната, които касаят макроикономическата стабилност, бюджетна позиция и парична политика. Получих изненадващо много въпроси по темата и ще ги адресирам в следната последователност. Първо ще се фокусирам върху отговори и проверка на факти на конкретни опасения, свързани най-вече с държавния бюджет, дълг и резерв, както и с активите (резервите) на централната банка. След това ще адресирам по-абстрактни опасения за увеличаване на макроикономическия риск в България след приемането и в еврозоната (пример за такова опасение е: “Защо например Дания и Швеция упорито не желаят да станат част от Еврозоната, а България смята това за полезен ход?”) Втората група, макар и по-абстрактни въпроси, е не по-малко важна от първата и също има нужда от сериозно внимание. Но ми се струва логично да започна с конкретиката, за да проверим поне част от фактите и да сложим обективна основа, след което може да влезем в повече дълбочина относно макро рисковете.

Един много конкретен въпрос и много често поставян към мен е следният:

“Външната задлъжнялост на страната ще се вдигне в пъти (нашата е под 30%, средната за ЕЗ е 85%+).”

В допълнение към това получих и въпроса:

“Как да интерпретираме факта, че държавите в Еврозоната са с по-голям външен дълг 88.2% (спрямо БВП) от външния дълг на ЕС - 81.6%.”

В дискусиите за държавния дълг често се използват различни термини, които могат да създадат объркване. Ето основните разграничения:

• Общ (брутен) външен дълг – включва както държавния дълг (задължения на правителството), така и дълговете на частния сектор (банки, компании и други институции). Този показател не бива да се бърка с държавния дълг.
• Държавен дълг – задълженията на правителството, които могат да бъдат както вътрешни (към местни кредитори), така и външни (към чуждестранни институции).
• Външен дълг на правителството – част от държавния дълг, която е поета към чуждестранни кредитори.
• Вътрешен дълг на правителството – част от държавния дълг, която е поета към местни кредитори (банки, пенсионни фондове, частни инвеститори в държавни облигации).

От числата, посочени в двата въпроса относно “дълга на Еврозоната”, става ясно, че става дума за дълга на правителствата (държавния дълг). Също така приемам, че става дума за общия дълг на правителството (не само външния). Според последните данни на българското министерство на финансите общият държавен дълг на българското правителство е 25% от БВП (разпределен приблизително в съотношение 3:1 между външен и вътрешен дълг). За средния държавен дълг ЕС и еврозоната данните са актуални във втория въпрос. Така че имаме следното за държавния дълг към момента (% от БВП):

• България: 25%
• ЕС: 82%
• Еврозона: 88%

Вторият въпрос, относно сравнението между средния дълг на ЕС и на еврозоната, ни насочва към следното. В страните от ЕС, които не са в еврозоната, дългът е под средното за еврозоната, а те са следните (% от БВП, данни от Евростат):

• България: 25%
• Швеция: 32%
• Дания: 34%
• Чехия: 44%