27 април 2025

Тази публикация е предназначена за избран кръг читатели, които ми задаваха въпроси за загубата на “фискален суверенитет”. Коректно е да отбележа, че по-голямата част от макроикономическите опасения всъщност бяха в обратната посока: че правителството ще загуби благоразумие в провеждане на бюджетна политика, защото ще получи повече свобода (повече “фискален суверенитет”?) да харчи парите на данъкоплатците и да задлъжнява. Но в същото време от една група читатели, макар и по-малобройна, пристигнаха и въпроси, които мога да обобщя със следния цитат от читател:

Въпрос:

"Ако предположим, че повечето държави от еврозоната, които ние броим за богати, си живеят със сериозен държавен дълг и няма революции, то явно този дълг е бил инвестиран.... Това не означава ли, че ние няма как да наваксаме разликата, примерно чрез разумно емитиране на правилно инвестиран дълг… Защото политиката на ЕЦБ е запазване на стабилност и, разбира се, съобразена с по-големите икономики?”

Отговор:

Логиката на въпроса е следната: Богатите държави имат дълг, там се живее добре, значи явно дългът е бил инвестиран разумно. Не можем ли и ние да наваксаме чрез добре управляван дълг? Това принципно е рационален въпрос. Въпреки че допусканията в него не са подкрепени от силно изразен консенсус в икономическата теория, този въпрос засяга основен риск: дали институциите и правовият ред в България са достатъчно стабилни, за да гарантират, че емитиран дълг наистина ще бъде разумно инвестиран. Вероятно читателят ще се изненада, че отговорът започва не от икономическата политика, а от нещо по-дълбоко: от върховенството на закона (правовия ред) и защитата на свободата на гражданите (истинския смисъл на “суверенитет”).

Какво е истински суверенитет?

Националният суверенитет традиционно означава правото на държавата да управлява сама себе си, без външна намеса. Но в едно свободно общество суверенитетът има два слоя:

🛡️ Външен суверенитет — независимост от външни сили.

⚖️ Вътрешен суверенитет — защита на гражданите от собствената власт чрез върховенство на правото и конституционни ограничения.

Истинският национален суверенитет е производен на индивидуалния суверенитет — той служи на свободата на гражданите, а не на властовите интереси на държавния апарат.

Конституцията не просто организира властта, а я ограничава — за да защити човека от властта.

Какво означава върховенство на закона?

В официалния превод на европейските договори "rule of law" на български е преведено като "правова държава”. Този привидно дребен технически детайл е уловен от Красен Станчев в анализ от юни 2024 за това какво разкрива преводът на тези две думи за философията на българското държавно управление и конституционен ред - като цяло какво пази отделния човек от собственото му правителство. Преводът “правова държава” е може би формално верен, но заменя дълбокото съдържание на “rule of law”. Върховенството на закона означава, че никой — нито държавата, нито правителството — не стои над закона. Законът защитава свободата на човека, а не удобството на управляващите. Това разбиране е фундаментално за Европейския съюз — и е залегнало в Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС).

Договорът за функционирането на ЕС укрепва суверенитета на гражданите и държавите членки по три ключови начина:

(1) Общи стандарти: така се гарантира, че основни права не зависят само от националното правителство.

(2) Двойна защита: гражданите имат правото да търсят защита както на национално, така и на европейско ниво.

(3) По-силна глобална позиция: обединени, държавите могат да защитават ефективно икономическите и политическите си интереси.

В този смисъл ЕС е съюз на суверенни граждани и нации, които са избрали да защитават свободата си заедно, а не поотделно. Суверенитетът, който започва от свободата на човека, не се губи в съюз, а по-скоро се укрепва. Затова загубата на “фискален суверенитет” от едно правителство със съмнителни стандарти за бюджетна дисциплина всъщност е получаване на допълнителен суверенитет на гражданите - свобода да планират живота и бизнеса си.

Разбира се, всичко това са принципни положения. Прилагането им в българската политическа реалност е наситено с много рискове. Както писах в публикациите за бюджетната дисциплина, както сега, така и в еврозоната, българското правителство рискува да загуби благоразумие в харчовете.